В Арт-център Елизиум се състоя премиерата на очаквания над 25

 В Арт-център Елизиум се състоя премиерата на упования над 25 години отговор на световноизвестната пиеса „ Монолози за вагината “ на Ева Енслер – „ Диалози за вагината “, дръзкият пловдивски отговор на феминистката пиеса.

Заглавието подсказва, че става дума за включване и на другата позиция – мъжката – за конфликта и преплитането сред женската и мъжката позиции, за мъжко-женските и женско-мъжките недоразумения, спорове и примирия, за ЕВА и АДАМ. А и за нови феминистки трактовки, резултат на… последни проучвания и разкрития на антропологията и еволюционната логика на психиката.

„ ДИАЛОЗИТЕ… “ се отличават по доста неща от МОНОЛОЗИ ЗА ВАГИНАТА – освен със конфликта към този момент сред трима (а в действителност – сред три разнообразни идеологически концепции по безконечната тематика „ КАКВО Е ЖЕНАТА “), в който навлизаме в дълбочината на аргументите за неразбирането и споровете сред половете.

Пловдивската арт-реплика е и опълчване както на консервативното, преобладаващов обществото срамливо и унизяващо отношение към дамата и нейната похотливост, по този начин и на антитезата на Ева Енслер – не, Жената няма за какво да се срами от своята похотливост, да се усеща обезпокоена, да продължава и тя да счита, че има нещо мръсно… Тя би трябвало да се изправи и с цялостен глас да заприказва за нея…

В спектакъла обществени послания и документалистика се прекъсват от шеговит разговор и провокации.

Донякъде изненадващо освен това провокативно заглавие, текстът и постановката са избягали от лековатото, кабаретно и жълтеникаво-пошловато звучене, към което тематиката изкушава да се приплъзнем.

Актьорите се оправят добре с един необикновен за сцена текст, а прожектираните диаграми и документалният материал заковават вниманието на публиката.

Като цяло имаме един забавен опит да се разголят мощните архетипи, които дефинират доста от нашето държание и през днешния ден и отново да се запитаме – „ ЗАЩО съдебномедицинска експертиза ТАКИВА? “. НАСИЛИЕТО И ПОТИСКАНЕТО на ЖЕНИТЕ, принизяващите стандарти, безконечното безпокойствие и паники към женската (човешката) половост и други е главната тематика на пърформанса. (Постановката и съпътстващата ИЗЛОЖБА са отдадени на Международния ден за елиминиране насилието против дамите и е в границите на план „ Живот без боязън “ на Сдружение МАГНА СИЛВА.)

Пърформансът е основан от Николай Близнаков и Ева Афродита, с режисьор-консултант Борис Зафиров. В функциите са Захарина Тонева, Диана Минчева и Георги Димов.

Съпътстващата галерия показа произведения на художничките Варвара Карнаух, Оксана Гудзик, Доника Коева, Вера Петровска и Кристина Ангелова в голям брой жанрове – художествена снимка, видео-арт, живопис, текстил, керамика и съоръжения. (В нея необикновен интерес провокира булчинската рокля с изписани откровени послания, керамичните вази от две елементи, символизиращи уязвимостта на женското тяло и други.)

Пърформънсът и изложбата бяха част от плана „ Живот без боязън “, финансиран от Български фонд за дамите и Европейския съюз.